Никола Вапцаров е роден на 24 ноември / по нов стил 7 декември/ 1909 г. в гр. Банско.

Учи в Разложката гимназия през 1924 - 26 г. след което продължава в Морското училище във Варна /1926-32 г./

През 1932 г. плува на кораба "Бургас" с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

От края на 1932 г. работи във фабриката на братя Балабанови "Българска горска индустрия" АД в с. Кочериново. Уволнен е през 1936 г.

През 1934 г. става член на БКП, а през следващата година става член на РК на БКП.

След продължителна безработица работи последователно в железниците и в Софийския общински екарисаж.

За активното си участие в Соболевата акзия през 1940 г. е арестуван и интерниран за три месеца в гр.Годеч.

През 1940 г. излиза единствената му приживе издадена стихосбирка "Моторни песни".

През есента на 1941 г. става член на Военния отдел на ЦК на БКП. Като помощник на Цвятко Радойнов е отговарял за минно-подривната дейност и връзките на централното ръководство с провинцията.

Арестуван е през март 1942 г. Съден е по процеса на ЦК на БРП и е осъден на смърт.

Разстрелян е на 23 юли 1942 г. в София заедно с Антон Иванов, Г.Минчев, П.Богданов, А.Попов и Ат.Романов.